Слънчев ден (малко необичайно за нас тук, но все пак...) на път за вкъщи. Първо го видях отдалеч, но не бързах да се радвам. На толкова много километри от родината рядко съм попадала на цвете с аромат...с истински аромат. На онези, нашите цветя. Лилавите цветчета като с магнит ме притеглиха близо до себе си. И тогава го усетих... Онзи аромат! На детството ми!
Люляково дръвче точно зад люлката в двора. И как само за миг избухвт хиляди спомени. И как само за миг затваряш очи и си там. На 10 години, седнал в люлката с пакетче солети... И навсякъде мирише на люляк.
И така си взех две клончета.
Откраднах си малко спомени.
И сега край мен мирише сладко
